Още по времето на династията Тан в Китай хората са използвали рисунки върху хартия, за да украсяват стените. В средата-19-ти век англичанинът Уилям Морис започва масово производство на печатни тапети, давайки началото на съвременните тапети. С течение на времето развитието на тапетите продължи да се развива успоредно с глобалната икономика и култура, преминавайки през етапите на хартия, рисувана върху хартия, пяна хартия, печатна хартия, релефна хартия и специализирана хартия за занаяти.
Най-ранните тапети са създадени чрез рисуване или боядисване на различни шарки върху стени. Въпреки че притежаваха известен психеделичен ефект, те бяха ограничени до декоративни приложения в-заведения от висок клас, като например кралски дворци. Едва в края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век тапетите наистина навлизат в дома заедно с други декоративни материали.
1980-те години бяха период на широка популярност на тапетите. „Тапетът“, известен още като разпенване с щамповане на сито-, включва добавяне на разпенващ агент към суровините и прилагане на високи температури по време на производствения процес, карайки набухвателя да премине процес на „ферментация“. Полученият тапет има неравна текстура и меко усещане. Този тип тапет предлага силен три-измерен ефект, подобрявайки усещането за пространство в стаята. Недостатъците му обаче също са очевидни: не е-устойчив на износване, лесно се надрасква и лесно се цапа. Тапетите с дунапрен постепенно са премахнати, но все още могат да се видят на таваните в някои стаи.
Когато виниловите тапети бяха представени за първи път, копринените, лъскави тапети бяха популярни. По-късно, когато тенденциите в домашния декор се промениха, матовите тапети (подобни на плат) постепенно се превърнаха в тенденция. Изразителните цветове и шарки на тапетите стават все по-привлекателни за потребителите, предизвиквайки ожесточена конкуренция сред големите производители.
В края на 80-те години на миналия век, с развитието на пластмасовата индустрия, виниловите тапети се появяват като алтернатива на тапетите с пяна. Този тип тапети, без дунапрен, имат по-твърда текстура, което значително премахва недостатъците му. Той е водоустойчив, влаго{3}}устойчив, издръжлив и предлага изящни щампи и релефни текстури, което позволява голямо разнообразие от дизайни и шарки. Неговите изразителни цветове и практичност направиха революция в тапетите. Виниловите тапети представляват приблизително 70% от глобалната употреба. От края на 1990-те до началото на 2000-те тапетите с текстура,-подобна на плат, станаха популярни.
В Китай тапетите започнаха сравнително късно. От 1976 г. до 1986 г. се използва предимно в-ресторанти и хотели от висок клас. От 1986 г. до 2001 г. тапетите от пяна бяха основната тенденция, достигайки своя връх през 1992 г. Въпреки това, поради проблеми с качеството, пазарният им дял впоследствие намаля.
